16.03.2007 г., 18:50 ч.

Дунав 

  Поезия
747 0 0
Вятърът носи моята самота,
Аз седя пред дългата река.
Колко думи още да редя?
Себе си търся сред природата.
Край мен лети жълта пеперуда,
В момента май живея по принуда.
На полета и радвам ли се аз?
Моля се някой да чуе безмълвния ми глас!
Седя на самотен речен камък.
Мисля, човекът в чувствата си става жалък.
Гледам, как чайката в мечта пътува,
А сърцето мое нейният път жадува. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Арнаудова Всички права запазени

Предложения
: ??:??