Дунав

16.03.2007 г., 18:50 ч.

Поезия

5.0 (1)

791 0 0

Вятърът носи моята самота,
Аз седя пред дългата река.
Колко думи още да редя?
Себе си търся сред природата.
Край мен лети жълта пеперуда,
В момента май живея по принуда.
На полета и радвам ли се аз?
Моля се някой да чуе безмълвния ми глас!
Седя на самотен речен камък.
Мисля, човекът в чувствата си става жалък.
Гледам, как чайката в мечта пътува,
А сърцето мое нейният път жадува. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Нищо не е наужким
Настроение

Разхождам се а мислите ми диви душата ми ядосана ръмжи пътеките... ......
Тодоре!

Какво си мислиш, Тодоре, кажи, понесъл подарената ти риза - че покори моминските очи и зарад тебе на...
По Шекспир

От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...

Още произведения »