Дунав

Вятърът носи моята самота,

Аз седя пред дългата река.

Колко думи още да редя?

Себе си търся сред природата.

Край мен лети жълта пеперуда,

В момента май живея по принуда.

На полета и радвам ли се аз?

Моля се някой да чуе безмълвния ми глас!

Седя на самотен речен  камък.

Мисля, човекът в чувствата си става жалък.

Гледам, как чайката в мечта пътува,

А сърцето мое нейният път жадува.

Рибар в бяло хвърля въдица,

Очите ми ронят сълзица по сълзица…

Завиждам ли му за радостта,

а той в хобито си дали не търси отговора?

На реката радва се старостта.

Моята младост не разбира това.

Разбива се като вълна.

И зазидан е пътят ми към любовта…

М.  26.10.06.