Стъпки отъпкани още ли следвам?
Този затвор не е за мойта душа!
Път на безвремие, път без надежда,
каторга, окови, дух сломен, празнота..
Животът тече, часовникът отброява,
когато се върна назад чувам Тик-так..
Този звук проклет отеква, уморява..
спомени нямам, мечтите потънали в мрак.
Дали е сън всичко това?
И ако не е кога ще заспя?
И ако няма скоро сън за мен,
докога безизразна ще е реалността? ...