Знаем, че тялото ни е дадено в заем,
а душата е тази, която трябва да пазим.
Но е чудно, че правим всякакви експерименти
със тялото свое и на моменти
правим груби грешки и своеволия.
Вижте какво става по магазините,
всеки мъкне колички с гора от провизии.
Лицата на хората са намръщени
и само трупаме, трупаме,
купища храни и продукти,
обвързани в лъскави пликове
и забързани тичаме, тичаме.
Лутаме се между стелажите
със съмнителни стоки, а не виждаме
кое е важното във живота.
Душата човешка забравяме,
за нея въздух не оставяме.
Не я подхранваме, не я зачитаме.
Това, което има нужда да й даваме
не се намира по лавиците, не се предлага по сергиите.
А й е нужно да попие малко светлина,
да преживее магията на любовта,
да се потопи в красота, в доброта,
във приказна цветна градина,
за да сме щастливи и мили,
и за да има смисъл от живота и от вечността.
© Мария Николова Все права защищены