Знаем, че тялото ни е дадено в заем,

а душата е тази, която трябва да пазим.

Но е чудно, че правим всякакви експерименти

със тялото свое и на моменти

правим груби грешки и своеволия.

Вижте какво става по магазините,

всеки мъкне колички с гора от провизии.

Лицата на хората са намръщени

и само трупаме, трупаме,

купища храни и продукти,

обвързани в лъскави пликове

и забързани тичаме, тичаме.

Лутаме се между стелажите

със съмнителни стоки, а не виждаме

кое е важното във живота.

Душата човешка забравяме,

за нея въздух не оставяме.

Не я подхранваме, не я зачитаме.

Това,  което има нужда да й даваме

не се намира по лавиците, не се предлага по сергиите.

А й е нужно да попие малко светлина,

да преживее магията на любовта,

да се потопи в красота, в доброта, 

във приказна цветна градина,

за да сме щастливи и мили,

и за да има смисъл от живота и от вечността.