21.02.2023 г., 12:25

Душа

644 1 0

Знаем, че тялото ни е дадено в заем,

а душата е тази, която трябва да пазим.

Но е чудно, че правим всякакви експерименти

със тялото свое и на моменти

правим груби грешки и своеволия.

Вижте какво става по магазините,

всеки мъкне колички с гора от провизии.

Лицата на хората са намръщени

и само трупаме, трупаме,

купища храни и продукти,

обвързани в лъскави пликове

и забързани тичаме, тичаме.

Лутаме се между стелажите

със съмнителни стоки, а не виждаме

кое е важното във живота.

Душата човешка забравяме,

за нея въздух не оставяме.

Не я подхранваме, не я зачитаме.

Това,  което има нужда да й даваме

не се намира по лавиците, не се предлага по сергиите.

А й е нужно да попие малко светлина,

да преживее магията на любовта,

да се потопи в красота, в доброта, 

във приказна цветна градина,

за да сме щастливи и мили,

и за да има смисъл от живота и от вечността.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...