Feb 21, 2023, 12:25 PM

Душа

645 1 0

Знаем, че тялото ни е дадено в заем,

а душата е тази, която трябва да пазим.

Но е чудно, че правим всякакви експерименти

със тялото свое и на моменти

правим груби грешки и своеволия.

Вижте какво става по магазините,

всеки мъкне колички с гора от провизии.

Лицата на хората са намръщени

и само трупаме, трупаме,

купища храни и продукти,

обвързани в лъскави пликове

и забързани тичаме, тичаме.

Лутаме се между стелажите

със съмнителни стоки, а не виждаме

кое е важното във живота.

Душата човешка забравяме,

за нея въздух не оставяме.

Не я подхранваме, не я зачитаме.

Това,  което има нужда да й даваме

не се намира по лавиците, не се предлага по сергиите.

А й е нужно да попие малко светлина,

да преживее магията на любовта,

да се потопи в красота, в доброта, 

във приказна цветна градина,

за да сме щастливи и мили,

и за да има смисъл от живота и от вечността.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...