Feb 21, 2023, 12:25 PM

Душа

654 1 0

Знаем, че тялото ни е дадено в заем,

а душата е тази, която трябва да пазим.

Но е чудно, че правим всякакви експерименти

със тялото свое и на моменти

правим груби грешки и своеволия.

Вижте какво става по магазините,

всеки мъкне колички с гора от провизии.

Лицата на хората са намръщени

и само трупаме, трупаме,

купища храни и продукти,

обвързани в лъскави пликове

и забързани тичаме, тичаме.

Лутаме се между стелажите

със съмнителни стоки, а не виждаме

кое е важното във живота.

Душата човешка забравяме,

за нея въздух не оставяме.

Не я подхранваме, не я зачитаме.

Това,  което има нужда да й даваме

не се намира по лавиците, не се предлага по сергиите.

А й е нужно да попие малко светлина,

да преживее магията на любовта,

да се потопи в красота, в доброта, 

във приказна цветна градина,

за да сме щастливи и мили,

и за да има смисъл от живота и от вечността.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...