Душа
Душа - самотнице омайна,
за тебе писаха, че си камбана,
за мене си пристанище безкрайно -
все страдаща и вечно неразбрана.
Душа, ранима до жестокост,
във ъгъла на стаята се криеш,
измъчена, сърдита, недоволна,
разплаканите нощи с дните сливаш.
Душа - най-хубавото в мене,
щастлива съм, че Бог със теб дари ме,
че ти си ми приятелка най-верна
и с теб по цели нощи си стоиме,
споделяме си болките, ридаем,
за миналото си говоримe с тъга,
за бъдещето светло си мечтаем,
прегърнати заспиваме в нощта.
Душа - самотнице омайна,
единствена не ми изневери,
опазваше ти всяка моя тайна
и всеки тежък грях ми ти прости.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
