4 февр. 2008 г., 16:44

душа

859 0 1
Спри и погледни в очите ми,

където се ронят сълзите ми,

тази вечер аз те загубих

и душата си пред дявола погубих,

кажи - защо от твоите очи

не капеха кървави сълзи,

когато в тази нощ обви ме тъмнината,

когато в тази нощ уби ме самотата,

кръвта напуска тялото ми,

болката пронизва душата ми,

дяволът стои пред мен,

искаше душата ми всеки ден...

Ето, че сега я получава

и радостен си заминава,

тялото ми, обвито в кръв, лежи,

а до него малко момиче тъжи...

Ето, че мракът завладява всеки,

душата ми ще те търси навеки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Панева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...