4 feb 2008, 16:44

душа

  Poesía » Otra
864 0 1
Спри и погледни в очите ми,

където се ронят сълзите ми,

тази вечер аз те загубих

и душата си пред дявола погубих,

кажи - защо от твоите очи

не капеха кървави сълзи,

когато в тази нощ обви ме тъмнината,

когато в тази нощ уби ме самотата,

кръвта напуска тялото ми,

болката пронизва душата ми,

дяволът стои пред мен,

искаше душата ми всеки ден...

Ето, че сега я получава

и радостен си заминава,

тялото ми, обвито в кръв, лежи,

а до него малко момиче тъжи...

Ето, че мракът завладява всеки,

душата ми ще те търси навеки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Панева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...