4 feb 2008, 16:44

душа

  Poesía » Otra
861 0 1
Спри и погледни в очите ми,

където се ронят сълзите ми,

тази вечер аз те загубих

и душата си пред дявола погубих,

кажи - защо от твоите очи

не капеха кървави сълзи,

когато в тази нощ обви ме тъмнината,

когато в тази нощ уби ме самотата,

кръвта напуска тялото ми,

болката пронизва душата ми,

дяволът стои пред мен,

искаше душата ми всеки ден...

Ето, че сега я получава

и радостен си заминава,

тялото ми, обвито в кръв, лежи,

а до него малко момиче тъжи...

Ето, че мракът завладява всеки,

душата ми ще те търси навеки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Панева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...