душа
където се ронят сълзите ми,
тази вечер аз те загубих
и душата си пред дявола погубих,
кажи - защо от твоите очи
не капеха кървави сълзи,
когато в тази нощ обви ме тъмнината,
когато в тази нощ уби ме самотата,
кръвта напуска тялото ми,
болката пронизва душата ми,
дяволът стои пред мен,
искаше душата ми всеки ден...
Ето, че сега я получава
и радостен си заминава,
тялото ми, обвито в кръв, лежи,
а до него малко момиче тъжи...
Ето, че мракът завладява всеки,
душата ми ще те търси навеки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камелия Панева Todos los derechos reservados