4.02.2008 г., 16:44

душа

853 0 1
Спри и погледни в очите ми,

където се ронят сълзите ми,

тази вечер аз те загубих

и душата си пред дявола погубих,

кажи - защо от твоите очи

не капеха кървави сълзи,

когато в тази нощ обви ме тъмнината,

когато в тази нощ уби ме самотата,

кръвта напуска тялото ми,

болката пронизва душата ми,

дяволът стои пред мен,

искаше душата ми всеки ден...

Ето, че сега я получава

и радостен си заминава,

тялото ми, обвито в кръв, лежи,

а до него малко момиче тъжи...

Ето, че мракът завладява всеки,

душата ми ще те търси навеки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Панева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...