Душа под възглавница
Душата под възглавница ще скрия
сърцето ще оставя на перваза
дъжда, кръвта му да измие
а после го сложи във ваза –
цветя, в която може да поникнат
червени рози, тъй неподарени
да ти напомнят, че след мене нищо
не ще е живо, а откъснато без време.
И няма да си взема нищо друго
ще ти оставя само кратък стих
любов, събрана с малко думи
милиони, от които посветих.
Поне ги прочети. И се сбогувай!
Вземи букета. А дъждът ще спре.
Ще стане студ, но не тъгувай
а просто продължи напред.
Когато, неспокойна си в съня
във тъмното въртиш се в тишината
и нещо ти убива – провери с ръка!
Позна ли я? Това ми е душата...
Danny Diester
01.11.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
