Nov 4, 2017, 1:41 PM

Душа под възглавница

  Poetry » Love
812 9 7

Душата под възглавница ще скрия
сърцето ще оставя на перваза
дъжда, кръвта му да измие
а после го сложи във ваза –
цветя, в която може да поникнат
червени рози, тъй неподарени
да ти напомнят, че след мене нищо
не ще е живо, а откъснато без време.
И няма да си взема нищо друго
ще ти оставя само кратък стих
любов, събрана с малко думи
милиони, от които посветих.
Поне ги прочети. И се сбогувай!
Вземи букета. А дъждът ще спре.
Ще стане студ, но не тъгувай
а просто продължи напред.
Когато, неспокойна си в съня 
във тъмното въртиш се в тишината
и нещо ти убива – провери с ръка!
Позна ли я? Това ми е душата...

 

Danny Diester
01.11.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...