София беше красива и млада.
София – силна – с любов ни прие.
Беше тя вечна и блага балада.
Вчера животът ми стана дете.
София смела прие ме в Обеля,
после към Младост запрати ме тя.
Стелна в душата ми мека постеля
тази спокойна и нежна... жена...
София връчи букет на поета.
Той си облече душата в костюм.
После във влака написа куплета.
Тръгнал поетът по дългия друм. ...