Душа в костюм

София беше красива и млада.

София – силна – с любов ни прие.

Беше тя вечна и блага балада.

Вчера животът ми стана дете.
 

София смела прие ме в Обеля,

после към Младост запрати ме тя.

Стелна в душата ми мека постеля

тази спокойна и нежна... жена...
 

София връчи букет на поета.

Той си облече душата в костюм.

После във влака написа куплета.

Тръгнал поетът по дългия друм.
 

Тръгнал поетът към София в мрака.

София пее с живота на Глас.

После написах творбата във влака

и я разлистих финално пред вас.