ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
28 апр. 2015 г., 07:49

Душа в лодка 

  Поэзия » Другая
577 0 13

Душа в лодка

 

Зеленилото в Реката мами те, придърпва...

Гребените бели тикат лодка с нова мъртва.

Един лодкар стърчи застинал със греблото,

окрал лъжливия обол върху окото.

 

И някак ленно… с таз лопата,

провира път през тишината

Натам, натам към Заревото -

Начало е,  и Край, но сляпо е окото.

 

Продира улей в тъмнината Факла.

Тържествено се плъзга призрачната ракла.

А Лета си тече и не жалей,

глъбините шепнат: „Панта Рей”... „Панта Рей”...

 

Лодкарят смигва – единствен пътя е вървял,

Слепец е пасажерът – брод назад не би видял.

Бесовете на прибоя реват над зеленилото.

Отливът отнема ли мъртвилото?!

 

Р. Първанова

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Лейди, ценя много твоето посещение и оценка! Благодаря и много хубав ден за теб!
  • Много благодаря, Анастасия! Хубав ден от мен!
  • Благодаря ти, Васе! Лека и хубава вечер!
  • Отива си душата, "слепец е пасажерът- брод назад не би видял". Никой не знае какво я чака! Хареса ми!
  • Приемам.
  • Ник, прав си /даже обола се слагал според древните гърци под езика../ Аз обаче имам друго свое мислене и описах него: Лодкарят всъщност е лъган. Ние умирайки го лъжем с плащането...Никога не му се плаща оболът, защото никой умиращ не стига дотам, че да пресече Стикс. Умиращия остава на брега на реката, въртейки се непрекъснато в създаденото от съзнанието "Вечно повторение" - Живот./Затова лодкарят знаейки, че ще ни остави на "кръстопътя"(Според митологията той прави това, а и затова е зъл и ехидно хитър) и получавайки плата всъщност ни краде "обола"...
    Благодаря ти, Ник!
  • Много добре написано!
    Ако позволиш една малка забележка.
    Лодкарят няма как да е откраднал обола. Той се поставя на окото на мъртвеца, точно за плата на лодкаря, който пркарва душата през реката на забравата.
  • Благодаря, скъпа Стойне! Прегръдка и от мен!
  • Продира улей в тъмнината Факла.
    Тържествено се плъзга призрачната ракла.
    А Лета все тече и не жалей,
    Глъбините шепнат"Панта Рей..." "Панта Рей..."
    Всичко тече, всичко се променя, а може би душата от лодката пита"накъде, накъде?" - току- що забравила последните си спомени завинаги. И носи се над зеленилото" Отливът отнема ли мъртвилото?"
    Поздрави! Аплодисменти, мила Рени! Прегръщам те!
    .
    забравила последните си спомени за винаги
  • Едно голямо БЛАГОДАРЯ, Мисана!

    Кръстина, благодаря ти - трогна ме!
    Пожелавам и на двама ви много хубав ден!
  • Оригинална идея и отлична реализация!
    Автентични и силно въздействащи метафори!
    Възхитена съм! Поздрави и от мен!
  • Добре свързваш Харон, Стикс, Лета и Панта Рей в един оригинален поетичен текст, Рени, будещ въпроси и чувства.

    "Бесовете на прибоя реват над зеленилото.
    Отливът отнема ли мъртвилото?!"

    Великолепен финален риторичен въпрос и превъзходна образност във встъпителната част на творбата.

    Поздравление! Ставам плътен почитател на твоята поетика.
Предложения
: ??:??