Душа в лодка
Душа в лодка
Зеленилото в Реката мами те, придърпва...
Гребените бели тикат лодка с нова мъртва.
Един лодкар стърчи застинал със греблото,
окрал лъжливия обол върху окото.
И някак ленно… с таз лопата,
провира път през тишината
Натам, натам към Заревото -
Начало е, и Край, но сляпо е окото.
Продира улей в тъмнината Факла.
Тържествено се плъзга призрачната ракла.
А Лета си тече и не жалей,
глъбините шепнат: „Панта Рей”... „Панта Рей”...
Лодкарят смигва – единствен пътя е вървял,
Слепец е пасажерът – брод назад не би видял.
Бесовете на прибоя реват над зеленилото.
Отливът отнема ли мъртвилото?!
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
