Душа в лодка
Душа в лодка
Зеленилото в Реката мами те, придърпва...
Гребените бели тикат лодка с нова мъртва.
Един лодкар стърчи застинал със греблото,
окрал лъжливия обол върху окото.
И някак ленно… с таз лопата,
провира път през тишината
Натам, натам към Заревото -
Начало е, и Край, но сляпо е окото.
Продира улей в тъмнината Факла.
Тържествено се плъзга призрачната ракла.
А Лета си тече и не жалей,
глъбините шепнат: „Панта Рей”... „Панта Рей”...
Лодкарят смигва – единствен пътя е вървял,
Слепец е пасажерът – брод назад не би видял.
Бесовете на прибоя реват над зеленилото.
Отливът отнема ли мъртвилото?!
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
