Душа в лодка
Зеленилото в Реката мами те, придърпва...
Гребените бели тикат лодка с нова мъртва.
Един лодкар стърчи застинал със греблото,
окрал лъжливия обол върху окото.
И някак ленно… с таз лопата,
провира път през тишината
Натам, натам към Заревото -
Начало е, и Край, но сляпо е окото.
Продира улей в тъмнината Факла.
Тържествено се плъзга призрачната ракла.
А Лета си тече и не жалей, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация