Душата ми
Душата ми
Душата ми на храм прилича,
всеки идва,изповядва се и си заминава.
Никой днес не ме обича,
в моето сърце само болката остава.
Душата ми превърна се в развалина,
очите ми днес издават само студенина.
Любов от сърце на всеки раздавам,
а в замяна аз нищо не получавам.
Душата ми на плачещо дете прилича,
от мен днес всеки се отрича.
Незнам къде от пътя прав аз отклоних се,
незнам защо по този начин провалих се...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Все права защищены
