Душата ми

16.11.2006 г., 1:31 ч.

Поезия

1244 0 3

Душата ми

           Душата ми на храм прилича,
           всеки идва,изповядва се и си заминава.
           Никой днес не ме обича,
           в моето сърце само болката остава.

           Душата ми превърна се в развалина,
           очите ми днес издават само студенина.
           Любов от сърце на всеки раздавам,
           а в замяна аз нищо не получавам.

           Душата ми на плачещо дете прилича,
           от мен днес всеки се отрича.
           Незнам къде от пътя прав аз отклоних се,
           незнам защо по този начин провалих се...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Juli777 (Стъклена)

2015-02-01T10:20:39+02:00

Душата е нечуплива и непобедима, довери й се
Laska (Ласка Александрова)

2006-11-16T10:14:49+02:00

Хубаво!
tiha_chest (Марина Стоянова)

2006-11-16T01:51:05+02:00

Не си се провалила!Запази душата си жива и продължавй само напред, защото светът се нуждае и от хора с душа, а не само от използвачи
Поздрави за прекрасния стих