Душата ми
Душата ми
Душата ми на храм прилича,
всеки идва,изповядва се и си заминава.
Никой днес не ме обича,
в моето сърце само болката остава.
Душата ми превърна се в развалина,
очите ми днес издават само студенина.
Любов от сърце на всеки раздавам,
а в замяна аз нищо не получавам.
Душата ми на плачещо дете прилича,
от мен днес всеки се отрича.
Незнам къде от пътя прав аз отклоних се,
незнам защо по този начин провалих се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Всички права запазени
