Душата ми
Душата ми
Душата ми на храм прилича,
всеки идва,изповядва се и си заминава.
Никой днес не ме обича,
в моето сърце само болката остава.
Душата ми превърна се в развалина,
очите ми днес издават само студенина.
Любов от сърце на всеки раздавам,
а в замяна аз нищо не получавам.
Душата ми на плачещо дете прилича,
от мен днес всеки се отрича.
Незнам къде от пътя прав аз отклоних се,
незнам защо по този начин провалих се...
© Симона All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Душата е нечуплива и непобедима, довери й се
-
Хубаво!
-
Не си се провалила!Запази душата си жива и продължавй само напред, защото светът се нуждае и от хора с душа, а не само от използвачи
Поздрави за прекрасния стих
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
