16 янв. 2008 г., 18:49

Душата ми 

  Поэзия
762 0 5

Тишината на мрака

допускам в празнотата на мислите си.

Лепкав страх пропълзява,

бавно, полека...

Към черната дупка "сърце"

се запътил...

С мъглата на спомена

ослепила съм очите си.

Покой, нищо не трепва...

В гробница за мечти 

превърнах душата си.

Не остана нищо в нея,

само прашни надежди... 

Храм с недоизгорени свещи...

Път без посока...

Сърце без любов...

Да, това е душата ми...

Храм на живот неживян...

© Илияна Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??