Dulsineqq (Илияна Стефанова) Dulsineqq (Илияна Стефанова)
40
16 янв. 2008 г., 18:49

Душата ми

984 0 5

Тишината на мрака

допускам в празнотата на мислите си.

Лепкав страх пропълзява,

бавно, полека...

Към черната дупка "сърце"

се запътил...

С мъглата на спомена

ослепила съм очите си.

Покой, нищо не трепва...

В гробница за мечти 

превърнах душата си.

Не остана нищо в нея,

само прашни надежди... 

Храм с недоизгорени свещи...

Път без посока...

Сърце без любов...

Да, това е душата ми...

Храм на живот неживян...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Стефанова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0