Душата ми

16 ene 2008, 18:49

Poesía

761 0 5

Тишината на мрака

допускам в празнотата на мислите си.

Лепкав страх пропълзява,

бавно, полека...

Към черната дупка "сърце"

се запътил...

С мъглата на спомена

ослепила съм очите си.

Покой, нищо не трепва...

В гробница за мечти

превърнах душата си.

Не остана нищо в нея,

само прашни надежди...

Храм с недоизгорени свещи...

Път без посока...

Сърце без любов...

Да, това е душата ми...

Храм на живот неживян...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

iuliano (Юлиано Кръстев)

2008-01-28T00:05:48+02:00

страхотно пишешчета те с огромно удоволствие
vladikolev (Владимир Колев)

2008-01-16T21:29:54+02:00

Браво!!!
nikoleta73 (Николета)

2008-01-16T21:29:24+02:00

Тъжно и прекрасно...Поздравления!!!
lips_of_angels (Ем)

2008-01-16T21:27:56+02:00

леле страхотно е!страшно много ми хареса!сякаш това са думите които никога не съм могла да кажа!благодаря ти!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-16T20:42:17+02:00

тъжно и много хубаво...
...Храм на живот неживян...
хареса ми! с обич, Илияна.