16.01.2008 г., 18:49 ч.

Душата ми 

  Поезия
760 0 5

Тишината на мрака

допускам в празнотата на мислите си.

Лепкав страх пропълзява,

бавно, полека...

Към черната дупка "сърце"

се запътил...

С мъглата на спомена

ослепила съм очите си.

Покой, нищо не трепва...

В гробница за мечти 

превърнах душата си.

Не остана нищо в нея,

само прашни надежди... 

Храм с недоизгорени свещи...

Път без посока...

Сърце без любов...

Да, това е душата ми...

Храм на живот неживян...

© Илияна Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??