Душата ми...
599
0
0
Душата ми е празна стая,
без прозорец и врата,
съдбата там с длето извая
болка и бездънна самота.
Картини по стените наредени
в сюжет от тъмнина и страх,
дори неволно да погледнеш
през сълзи ще отрониш - грях.
Галерия житейска е душата,
редуват се пейзажите отново,
любов, раздяла, а съдбата
с четка, да танцува е готова.
Все същите платна поредни
със цвят от болка и любов,
себе си рисуваме нагледно
в мъдрото пътуване живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
