Душата ми!
Душата ми е птица,
как иска тя да полети,
да е волна и свободна,
да се рее из висини.
Да гони цели непостижими,
да преодолява трудности безброй,
да се върне и намери
обич, чакаща я призори.
Душата ми е болна,
не иска вече да лети,
остава тя самотна
в студените есенни дни.
Искрица обич там проблясва,
мираж ли е това, не знам,
но душата е готова
отново да полети.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Янков Все права защищены
