Душата ми е птица,
как иска тя да полети,
да е волна и свободна,
да се рее из висини.
Да гони цели непостижими,
да преодолява трудности безброй,
да се върне и намери
обич, чакаща я призори.
Душата ми е болна,
не иска вече да лети,
остава тя самотна
в студените есенни дни.
Искрица обич там проблясва,
мираж ли е това, не знам,
но душата е готова
отново да полети.
© Пламен Янков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
