Душата ми!
Душата ми е птица,
как иска тя да полети,
да е волна и свободна,
да се рее из висини.
Да гони цели непостижими,
да преодолява трудности безброй,
да се върне и намери
обич, чакаща я призори.
Душата ми е болна,
не иска вече да лети,
остава тя самотна
в студените есенни дни.
Искрица обич там проблясва,
мираж ли е това, не знам,
но душата е готова
отново да полети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Янков Всички права запазени
