23 авг. 2007 г., 10:04

Душата (ми)

785 0 17
На две разделена,
неопорочена,
невинна, нежна,
се опитвам да я запазя -
душата си - от теб наранена.

Стига самосъжаление!
Стига оплаквания!
Тя иска действия,
за да остане цяла,
за да спре да я боли...

Тя не чака оправдания!
"Защото..." и "Понеже..." не важат!
Тя не пита чия е вината,
а се бори да оцелее, горката.
Но ти си знаеш твоето...

Ела, нахрани я,
с любов и ласки.
Ела, не стой уплашен!!!
Все едно не виждаш мен,
а призрак....
Добре, да загине, остави я!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....