23 ago 2007, 10:04

Душата (ми)

  Poesía
782 0 17
На две разделена,
неопорочена,
невинна, нежна,
се опитвам да я запазя -
душата си - от теб наранена.

Стига самосъжаление!
Стига оплаквания!
Тя иска действия,
за да остане цяла,
за да спре да я боли...

Тя не чака оправдания!
"Защото..." и "Понеже..." не важат!
Тя не пита чия е вината,
а се бори да оцелее, горката.
Но ти си знаеш твоето...

Ела, нахрани я,
с любов и ласки.
Ела, не стой уплашен!!!
Все едно не виждаш мен,
а призрак....
Добре, да загине, остави я!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...