Душата (ми)
неопорочена,
невинна, нежна,
се опитвам да я запазя -
душата си - от теб наранена.
Стига самосъжаление!
Стига оплаквания!
Тя иска действия,
за да остане цяла,
за да спре да я боли...
Тя не чака оправдания!
"Защото..." и "Понеже..." не важат!
Тя не пита чия е вината,
а се бори да оцелее, горката.
Но ти си знаеш твоето...
Ела, нахрани я,
с любов и ласки.
Ела, не стой уплашен!!!
Все едно не виждаш мен,
а призрак....
Добре, да загине, остави я!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.