2 сент. 2016 г., 12:06

Душата ми

667 2 6

Душата ми, душата ми обича.
Приема болката си като дар,
че някой някога я е събличал
със нежност и с копнеж я е желал.

 

Душата ми, душата ми преглъща
горчилката на казаните думи.
И чувството за теб с любов прегръща,
и мост гради над бездната между ни.

 

Душата ми, душата ми ранена
в море-сълзи научи се да плува.
Да бъде благодарна и смирена,
и да възкръсва, без да се страхува.

 

Душата ми, душата ми прощава.
Щастлив да бъдеш днеска те зарича!
И светъл лъч надежда ти подава...
Душата ми, душата ми обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...