Душата ми
Душата ми, душата ми обича.
Приема болката си като дар,
че някой някога я е събличал
със нежност и с копнеж я е желал.
Душата ми, душата ми преглъща
горчилката на казаните думи.
И чувството за теб с любов прегръща,
и мост гради над бездната между ни.
Душата ми, душата ми ранена
в море-сълзи научи се да плува.
Да бъде благодарна и смирена,
и да възкръсва, без да се страхува.
Душата ми, душата ми прощава.
Щастлив да бъдеш днеска те зарича!
И светъл лъч надежда ти подава...
Душата ми, душата ми обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
