Душата ми е лято разпиляно,
пропито с весел смях, истории и глъч.
Едно цветче от слънцето огряно,
усмихнато – от сутрин чак до здрач.
Душата ми е благодарна
за всеки миг на този свят.
За времето, което й се дава.
За любовта, за смисъла да бъда Аз.
Обличам сутрин рокля от въшебство,
и наниз слагам – спомени добри.
В главата ми – красиви мисли,
летят напред, към по-добрите дни.