СлънчевЛъч (Veselina Petrova) - Произведения

В очакване 🇧🇬

Добро утро. С дъх на нежни цветя.
Аромат на кафе и очаквана среща.
Как се срещнахме, даже не знам.
Но съм сигурна, че пред нас има още...
Добро утро. Знам, че мислиш за мен. ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Любовная

2019-08-28T18:40:35+03:00 925 1

Вместо финал 🇧🇬

Тъга. И прегръдка.
От детска ръка.
Топла и мека.
Любовта е сама.
Едната си тръгва. ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Любовная

2019-03-28T22:17:13+02:00 890

Усмивка за утре 🇧🇬

Усмивка. Цвете.
Две души.
Ръка изтрива сълзите.
От тъжните очи.
Усмивка. Надежда. ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Любовная

2019-03-27T16:38:59+02:00 903 1 2

На добър час, приятелю! 🇧🇬

Търпеливо затварям очи.
Правя опит да дишам спокойно.
А душата буквално крещи.
Скъпи, останали са ни само спомени!
Бяхме два свята, събрани в едно. ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Любовная

2018-08-29T00:12:16+03:00 1.9K 2

Любов 🇧🇬

Няма да те моля да забравиш.
Няма да те търся до среднощ.
Ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх.
Няма да разпитвам, да човъркам. ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Любовная

2018-08-23T13:01:36+03:00 1.2K 2 3

Залезът над Истанбул 🇧🇬

В края на лятото и началото на есента времето бе все още много топло. Слънцето прижуряше, а във въздуха се носеше аромат на цветя. Автобусът се люшкаше по пътя напред, бързайки да достигне крайната си точка. Истанбул. Градът, който никога не спи. Да, така мислеше Бела за този невероятен свят на търг ...

СлънчевЛъч

Проза

2018-06-27T22:01:40+03:00 1.1K 1 2

Наградата 🇧🇬

Винаги съм твърдяла, че шофирането не ме привлича. То отнема част от
вниманието ми, което иначе насочвам към красотите край пътя. А те винаги са ме интересували и привличали. Обичам да гледам пейзажа и да си измислям истории…Но ето че една награда, спечелена от мен бог знае как (по принцип никога ни ...

СлънчевЛъч

Проза

2018-06-21T09:07:46+03:00 1K 1 2

100% любов 🇧🇬

“Обичаш ли ме така, както аз обичам теб?”
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

2018-06-11T22:52:51+03:00 1.7K 2 1

Ще се видим в Амстердам 🇧🇬

Искало ли ви се е някога да напуснете държавата, в която живеете, и да отидете в друга? Мария никога не бе мечтала да стане eмигрант. Обичаше работата си, чувстваше се добре в България. Да, животът навън изглеждаше по-уреден, но дали това е достатъчно условие да успееш и да се чувстваш щастлив? Спор ...

СлънчевЛъч

Проза

2018-06-11T22:51:04+03:00 1.1K 1 4

С аромат на море 🇧🇬

Когато във вторник Елена отвори вратата на офиса през ум не й мина, че животът й ще бъде преобърнат с главата надолу. Напротив.
Събуди се в страхотно настроение. Предния ден се беше видяла с приятели на таратор и вкусотийки, беше се посмяла на старите им спомени и се беше заредила с положителна енер ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

2018-06-08T02:14:53+03:00 1.2K 1 2

Тайното хоби на г-жа Зара 🇧🇬

Беше прекрасен есенен ден. Слънцето напичаше покривите на къщите, но лъчите му бяха приятно стоплящи. Вал се наслаждаваше на гледката от прозореца на всекидневната. Тясната уличка спеше следобедна дрямка. Коли рядко минаваха, хората също не бяха много. От близката пекарна миришеше на прясно изпечени ...

СлънчевЛъч

Проза

2018-06-01T21:27:55+03:00 1.1K 1 1

Дядо Петко - спасителят 🇧🇬

Може да ви звучи странно, но не всички спасители са млади и загорели, мускулести левенти с татуировки и авангардни прически, които идват само за летните месеци, за да свалят курортистките и да изкарат някой лев. Има и такива, които цял живот са били свързани по някакъв начин с бурната черна бездна, ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

2018-06-01T03:11:18+03:00 1.1K 2

Морето, което... 🇧🇬

Познато и непознато. Тъй плитко и същевременно тъй дълбоко. Синьо-зелено като очите на латиноамерикански любовник с гореща кръв...
Тя се беше родила край неговите вълни, скали и пясък. Където и да отидеше, носеше със себе си спомена за мириса на водораслите и крясъка на чайките. А колко любов беше д ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

2018-05-30T12:48:52+03:00 1.2K 1 2

На 40 🇧🇬

Не остарявам. Просто ставам мъдра.
Готова да приема всеки миг като подарък щедър.
Доволна от това, което имам, щастлива за това, което предстои.
Не остарявам. Душата стара не може да лети.
А моята разтваря своите криле във ранно утро. ...

СлънчевЛъч

Поэзия

2018-05-29T17:59:26+03:00 1.2K

Лято 🇧🇬

Искам да ме вземеш, лято.
Да се потопим в морето синьо.
после да преминем над полето,
да се гмурнем в житните вълни.
Искам да те имам, лято. ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Свободный стих

2018-05-27T20:47:35+03:00 1.2K 2 2

Тунел 🇧🇬

Влезе в купето неуверено, сякаш нямаше запазено място. Поздрави другите пътници и седна. Жената отляво се поотмести - приличаше на адвокат - тъмносин костюм, очила с дебели, рогови рамки. Четеше вестник „Капитал”. Коленете й бяха прилежно събрани едно до друго. Омъжена - носеше халка. Боби отвори сп ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

2018-05-26T16:54:56+03:00 1.1K 2

Душата ми е лято 🇧🇬

Душата ми е лято разпиляно,
пропито с весел смях, истории и глъч.
Едно цветче от слънцето огряно,
усмихнато – от сутрин чак до здрач.
Душата ми е благодарна ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Свободный стих

2018-05-22T23:45:51+03:00 1.3K 2 4

Дали е хубаво… 🇧🇬

Дали е хубаво да се загубиш?
Да кривнеш от утъпкания път.
В живота странен да се влюбиш
и в колелото му да сложиш прът.
Дали е хубаво да можеш ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Философская

2018-05-21T17:02:47+03:00 973

Толкова малко и толкова много 🇧🇬

Няма перфектен сезон за живеене.
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.
Трудното винаги е само отгоре. ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Философская

2018-05-16T20:22:32+03:00 965

Само за мен 🇧🇬

Слънце в косите.
В облачен ден.
Слънце в очите.
Отново съм в плен.
Цветни петна. ...

СлънчевЛъч

Поэзия » Другая

2018-05-15T07:47:28+03:00 851 2