Душата ми е мъртъв вятър... (Из цикъла "И падна мрак")
* * *
И... Хрип в гърдите...
Дъх!... Болезнен!...
И писък, който замълча!...
Умря във ужас... безполезен,
мъката... в душата на плачА...
И мрак потече... като слуз,
в кора на борова смола,
в солен и сив... до кръв привкУс
с дъха... на ангелски крила...
И болките с обелени колЕна,
изграждат хаоса от здрача...
на тръпнеща във спазъма вселена
и в унес... че душите плачат!...
В света на мрака, в сенки и заблуда,
изгарям в тайни от незнания,
очите избелели, до полуда,
парят от пресъхнали стенания...
А... Прилепи със гарвани се любят,
крещят на мъртвите в ушите,
и ехото, от Оргиите луди,
гнои... във раните на дните...
А някъде сред пустоша на суетата,
животът ни играе си на... театър...
Със мъка недоплакана в душата,
на сух...
изстинал...
Мъртъв вятър!...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
