3 нояб. 2010 г., 12:50

Душата ми е пламък несломен! 

  Поэзия » Философская
454 0 1
Душата ми е пламък несломен
пред битието в кръгозора.
Сред колко идеали преклонен,
мечтая си да махна аз позора.
... Символ на печал и мъка
е моето лице тъй грешно,
скъсал струната на лъка,
аз нова струна търся спешно.
В погледа ми се чете отрова
и тръпки ледни ме зоват,
но стига вече,
и тези чувства няма да заровя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов Все права защищены

Предложения
: ??:??