16 апр. 2016 г., 22:49

Душата ми лети 

  Поэзия » Любовная
482 0 2
Душата ми лети
Летя във времето, а слънцето ме грее.
Вятърът натрупва спомени и ги люлее
опоява ме дъхът силен и топъл.
Очи затворил! Изгарям в огнен пъкъл.
Годините спряха в тихо очакване.
Нестихващо чувство! Огън и пламване!
Погледа впивам в теб и Балкана.
Сърцето в тиха страст! Надава вик и покана!
И радост и чувство като символ на пролетта
вечер потъваш в лилавия воал на нощта
и всяка фибричка на тялото гори и трепти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Все права защищены

Предложения
: ??:??