Душата ми лети
Душата ми лети
Летя във времето, а слънцето ме грее.
Вятърът натрупва спомени и ги люлее
опоява ме дъхът силен и топъл.
Очи затворил! Изгарям в огнен пъкъл.
Годините спряха в тихо очакване.
Нестихващо чувство! Огън и пламване!
Погледа впивам в теб и Балкана.
Сърцето в тиха страст! Надава вик и покана!
И радост и чувство като символ на пролетта
вечер потъваш в лилавия воал на нощта
и всяка фибричка на тялото гори и трепти
потапям се в нежност и устата шепти.
Лети душата, пие сладост в тишина
Сърцето в тиха страст! Не изпитва вина!
В светлото утро на твоя праг се изправям
В живота неопетнена обич дарявам.
© Йонка Янкова All rights reserved.
