Душата ми лети

16 abr 2016, 22:49

Poesía » De amor

412 0 2

Душата ми лети

Летя във времето, а слънцето ме грее.

Вятърът натрупва спомени и ги люлее

опоява ме дъхът силен и топъл.

Очи затворил! Изгарям в огнен пъкъл.

Годините спряха в тихо очакване.

Нестихващо чувство! Огън и пламване!

Погледа впивам в теб и Балкана.

Сърцето в тиха страст! Надава вик и покана!

И радост и чувство като символ на пролетта

вечер потъваш в лилавия воал на нощта

и всяка фибричка на тялото гори и трепти

потапям се в нежност и устата шепти.

Лети душата, пие сладост в тишина

Сърцето в тиха страст! Не изпитва вина!

В светлото утро на твоя праг се изправям

В живота неопетнена обич дарявам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2016-04-21T18:53:39+03:00

Благодаря ти скъпа. приятна вечер.
Веси_Еси (Еси)

2016-04-20T16:43:56+03:00

Нека да лети!