27 окт. 2020 г., 08:20

Душата ми палач е ... 

  Поэзия
323 2 1
Безумни ветрове без свян се реят
и няма вече нейде пеперуди.
Освирепели – вълците вилнеят,
сред камъни – отмрели изумруди.
Мъглите, преродени в сенки смътни,
поглъщат всяко цветно отражение.
А времето несретно с кални стъпки
потъва сред блатата от безвремие.
Ръка изпъвам да допра простора –
звездите даже свити са в черупки.
Душата ми палач е и се моля,
за да заслужа животворна глътка?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Все права защищены

Предложения
: ??:??