27 окт. 2020 г., 08:20

Душата ми палач е ... 

  Поэзия
221 2 1

Безумни ветрове без свян се реят

и няма вече нейде пеперуди.

Освирепели – вълците вилнеят,

сред камъни – отмрели изумруди.

 

Мъглите, преродени в сенки смътни,

поглъщат всяко цветно отражение.

А времето несретно с кални стъпки

потъва сред блатата от безвремие.

 

Ръка изпъвам да допра простора –

звездите даже свити са в черупки.

Душата ми палач е и се моля,

за да заслужа животворна глътка?!

 

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??