Душата ми палач е ...
Безумни ветрове без свян се реят
и няма вече нейде пеперуди.
Освирепели – вълците вилнеят,
сред камъни – отмрели изумруди.
Мъглите, преродени в сенки смътни,
поглъщат всяко цветно отражение.
А времето несретно с кални стъпки
потъва сред блатата от безвремие.
Ръка изпъвам да допра простора –
звездите даже свити са в черупки.
Душата ми палач е и се моля,
за да заслужа животворна глътка?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
