Душата ми палач е ...

27.10.2020 г., 8:20 ч.

Поезия

224 2 1

Безумни ветрове без свян се реят

и няма вече нейде пеперуди.

Освирепели – вълците вилнеят,

сред камъни – отмрели изумруди.

Мъглите, преродени в сенки смътни,

поглъщат всяко цветно отражение.

А времето несретно с кални стъпки

потъва сред блатата от безвремие.

Ръка изпъвам да допра простора –

звездите даже свити са в черупки.

Душата ми палач е и се моля,

за да заслужа животворна глътка?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2020-10-27T08:43:23+02:00

Изплакано е на един дъх. Хареса ми, Дани!