Душата ми пуста

Студено е сняг вали

вятърът силно духа  

 сърцето ми пусто е а нали 

в душата ми е пълна разруха

поглеждам навън

снежинки се сипят

вятърът духа

и те се реят

а в сърцето ми пусто е

душата ми пълна разруха

чувам кола навън 

но в нея те няма

телефонът мълчи

теб те няма

в сърцето ми болка е

а теб те няма

снимката гледам - само там си ти

тя студена е - но си ти

от нея гледаш ме и се усмихваш

но тя студена е и мълчи

и в сърцето ми болка е

а душата пуста

само спомени остават

сълзите текат

в сърцето ми болка е

а душата ми пуста

на думите вярвах

на делата се радвах

с любов голяма те дарих

а сега в сърцето болка

а душата пуста

съдбата ни събра преди

а смъртта ни раздели

сърцето ми болка

а душата ми пуста

 една надежда за мен остава

съдбата пак да се намеси

и любовта ни вечна да остане

господ да ни благослови

и във вечен живот да ни събере

а в сърцата радост

и душите пълни