Студено е сняг вали
вятърът силно духа
сърцето ми пусто е а нали
в душата ми е пълна разруха
поглеждам навън
снежинки се сипят
вятърът духа
и те се реят
а в сърцето ми пусто е
душата ми пълна разруха
чувам кола навън
но в нея те няма
телефонът мълчи
теб те няма
в сърцето ми болка е
а теб те няма
снимката гледам - само там си ти
тя студена е - но си ти
от нея гледаш ме и се усмихваш
но тя студена е и мълчи
и в сърцето ми болка е
а душата пуста
само спомени остават
сълзите текат
в сърцето ми болка е
а душата ми пуста
на думите вярвах
на делата се радвах
с любов голяма те дарих
а сега в сърцето болка
а душата пуста
съдбата ни събра преди
а смъртта ни раздели
сърцето ми болка
а душата ми пуста
една надежда за мен остава
съдбата пак да се намеси
и любовта ни вечна да остане
господ да ни благослови
и във вечен живот да ни събере
а в сърцата радост
и душите пълни
© Гергана Тодорова Все права защищены