Той седеше самотен на онзи бряг,
за да разбере тайното си и непознато желание!
Той се питаше какво ли ставаше с него,
защо му липсваше нещо, което нямаше!?
Душата на дявола за първи път тъжеше,
защото му липсваше това, което няма!
Душата на дявола за първи път обичаше,
защото се бе влюбила в ангелските очи!
Сърцето му за първи път копнееше,
не за отмъщения, а за истинска любов!
Сълзите на дявола се стичаха бавно по лицето му,
но тези сълзи го вледеняваха, а не го грееха!
Душата на дявола този път не може да е излекувана,
защото Тя ангела с нежни крила го бе проклела,
да я обича докато 9-те кръга на ада не се превърнат
в красиви и някак си влюбени лебеди сред рози!
© Пацо Танчев Все права защищены