Душата на звяра
Исках да избягам, да се скрия
и тръгнах в дъжда през полето.
Исках докрай да доубия
и последния стон на сърцето.
Гонех в нощта на вятъра кервана,
с раздрана душа и раздърпана риза...
а ти на пътя ми застана
и с вълчия си поглед ме прониза.
Готов бе сякаш да разкъсаш всеки,
прекрачил портите на твоя свят
и с тежки огнени доспехи...
накара мислите ми да горят.
Почувствах се пред огледало...
Не можех виковете ти да заглуша...
Пред мен стоеше звяр в човешко тяло,
ала в очите му прозираше душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ира Милова Все права защищены
