29 апр. 2017 г., 00:00

Душевна борба

877 2 2

Боря се за всяка глътка въздух,

а отплатата за нея е в сълзѝ.

Нататък чувам само звън, глух.

Няма да му позволя да ме срази.

Омръзна ми в обиди да се спъвам.

Душата ми отказва да я спрат.

Със пух от копнежи я попълвам

в случай, че крилете ѝ растат.

На върха не иска тя да се качи

от чувството за слава или власт.

Иска подлеците да разобличи

и да затвори зейналата паст,

отгдето плъзнали са страховете

и където влизат повечето хора.

Знае, не ще им прости греховете,

но поне ще ги лиши от умора.

Ще ги зарази със своя ентусиазъм.

Ще им дари и обичта си събирана.

Ако ще да падне от поредния спазъм,

тя няма да си отиде раздирана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съдбата, отредена й преди да се настани в тялото, може би..
    Благодаря ти, Гавраиле!
  • Душевната борба, това си е съдба.
    Поздрав от мен!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...