29 апр. 2017 г., 00:00

Душевна борба

878 2 2

Боря се за всяка глътка въздух,

а отплатата за нея е в сълзѝ.

Нататък чувам само звън, глух.

Няма да му позволя да ме срази.

Омръзна ми в обиди да се спъвам.

Душата ми отказва да я спрат.

Със пух от копнежи я попълвам

в случай, че крилете ѝ растат.

На върха не иска тя да се качи

от чувството за слава или власт.

Иска подлеците да разобличи

и да затвори зейналата паст,

отгдето плъзнали са страховете

и където влизат повечето хора.

Знае, не ще им прости греховете,

но поне ще ги лиши от умора.

Ще ги зарази със своя ентусиазъм.

Ще им дари и обичта си събирана.

Ако ще да падне от поредния спазъм,

тя няма да си отиде раздирана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съдбата, отредена й преди да се настани в тялото, може би..
    Благодаря ти, Гавраиле!
  • Душевната борба, това си е съдба.
    Поздрав от мен!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...