28 февр. 2023 г., 15:29

Душевно

365 0 0

 

Липсваш ни

В душевната квартира сме се събрали всичките изроди

Усеща се просторно, но празно 

И си признавам, че ми писва от тази порочна реалност

 

Внасяше във битието ми някакъв фалшив уют

Абсолютен факт е, че без теб се чувствам пред себе си чужд

Чудя се защо

Уж съм по-свободен, а пак на чуждите роб

 

Липсваш ни

Без тебе няма радост или тъга

И времето е просто прашен артефакт

Да се съберем е по-скоро невъзможно

Здраво стъпил на земята, а се чувствам в безтегловност

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелин Бонжолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...