Душевно

Липсваш ни

В душевната квартира сме се събрали всичките изроди

Усеща се просторно, но празно 

И си признавам, че ми писва от тази порочна реалност

Внасяше във битието ми някакъв фалшив уют

Абсолютен факт е, че без теб се чувствам пред себе си чужд

Чудя се защо

Уж съм по-свободен, а пак на чуждите роб

Липсваш ни

Без тебе няма радост или тъга

И времето е просто прашен артефакт

Да се съберем е по-скоро невъзможно

Здраво стъпил на земята, а се чувствам в безтегловност