Душевно
361
0
0
Липсваш ни
В душевната квартира сме се събрали всичките изроди
Усеща се просторно, но празно
И си признавам, че ми писва от тази порочна реалност
Внасяше във битието ми някакъв фалшив уют
Абсолютен факт е, че без теб се чувствам пред себе си чужд
Чудя се защо
Уж съм по-свободен, а пак на чуждите роб
Липсваш ни
Без тебе няма радост или тъга
И времето е просто прашен артефакт
Да се съберем е по-скоро невъзможно
Здраво стъпил на земята, а се чувствам в безтегловност
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелин Бонжолов Всички права запазени
