17 дек. 2013 г., 23:01

Души на суетата

840 0 0

 

Души на суетата

 

Нарцис сам би завидял на ваш'та персона,

вие, глухи сирени без капка красота.

Като накичена с грозна суета белладона,

вие, мили и добри хора, показвате ваш'та грозота.

 

Кой ви напълни главите с тез отровни слова?

Кой ви измами, че сте истински божества?

Егото ви нивга с душите изтерзани не се наяжда,

които не задоволяват и ваш'та жалка жажда.

 

Гледащи страшно отвисоко, изпод вежди,

мисълта за величие ви съдира, раздира и угоява,

облечени в златни, сребърни и червени одежди,

вие не спирате да показвате смешната си проява.

 

Смейте се под излъсканите си черни мустаци,

хранете се с надежди празни, зли и грозни,

но знайте, вие ще си останете просто едни глупаци,

живеещи в постройки студени и луксозни.

 

Жалки същества без капка съвест се мислят за Бог,

но кои сте всъщност? Времето ви на земята е кратко,

вие продължавате да водите безсмислен монолог,

който ще ви погуби бързо, сладко, сладко.

 

Огньовете на Ада ви застигат, лъч на светлина се губи,

губи се и надеждата унила, губи се и прошката далечна,

която за вас е просто блян, която ще ви погуби,

а за нас ще е тъй сладка и омайна, вечна...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Реджина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...