Души на суетата

Нарцис сам би завидял на ваш'та персона,

вие, глухи сирени без капка красота.

Като накичена с грозна суета белладона,

вие, мили и добри хора, показвате ваш'та грозота.

Кой ви напълни главите с тез отровни слова?

Кой ви измами, че сте истински божества?

Егото ви нивга с душите изтерзани не се наяжда,

които не задоволяват и ваш'та жалка жажда.

Гледащи страшно отвисоко, изпод вежди,

мисълта за величие ви съдира, раздира и угоява,

облечени в златни, сребърни и червени одежди,

вие не спирате да показвате смешната си проява.

Смейте се под излъсканите си черни мустаци,

хранете се с надежди празни, зли и грозни,

но знайте, вие ще си останете просто едни глупаци,

живеещи в постройки студени и луксозни.

Жалки същества без капка съвест се мислят за Бог,

но кои сте всъщност? Времето ви на земята е кратко,

вие продължавате да водите безсмислен монолог,

който ще ви погуби бързо, сладко, сладко.

Огньовете на Ада ви застигат, лъч на светлина се губи,

губи се и надеждата унила, губи се и прошката далечна,

която за вас е просто блян, която ще ви погуби,

а за нас ще е тъй сладка и омайна, вечна...