Души на суетата
Нарцис сам би завидял на ваш'та персона,
вие, глухи сирени без капка красота.
Като накичена с грозна суета белладона,
вие, мили и добри хора, показвате ваш'та грозота.
Кой ви напълни главите с тез отровни слова?
Кой ви измами, че сте истински божества?
Егото ви нивга с душите изтерзани не се наяжда,
които не задоволяват и ваш'та жалка жажда.
Гледащи страшно отвисоко, изпод вежди,
мисълта за величие ви съдира, раздира и угоява,
облечени в златни, сребърни и червени одежди,
вие не спирате да показвате смешната си проява.
Смейте се под излъсканите си черни мустаци,
хранете се с надежди празни, зли и грозни,
но знайте, вие ще си останете просто едни глупаци,
живеещи в постройки студени и луксозни.
Жалки същества без капка съвест се мислят за Бог,
но кои сте всъщност? Времето ви на земята е кратко,
вие продължавате да водите безсмислен монолог,
който ще ви погуби бързо, сладко, сладко.
Огньовете на Ада ви застигат, лъч на светлина се губи,
губи се и надеждата унила, губи се и прошката далечна,
която за вас е просто блян, която ще ви погуби,
а за нас ще е тъй сладка и омайна, вечна...
© Реджина All rights reserved.